размер шрифт: Версия за печат

Тиква

Нейното присъствие е безпогрешен спътник на есента. Малко са българите, които да не са я опитвали - печена, варена или в тиквеник. За родина на тиквата се смятат Америка и Азия. Днес видовете тикви са обособени в групи - обикновена(фуражна), едроплодна (кестенка или цигулка) и готварска тиквичка(сакъзка).

Плодовете на тиквата са много разнообразни по форма и окраска. Повърхността им е гладка, мрежовидно напукана, с брадавици или сегменти. Месестата част, в зависимост от сорта има специфичен цвят, дебелина и консистенция. Семената са елипсовидни с различна големина. Съхранява се лесно почти през цялата зима.

Тиквата е богата на хранителни вещества - по хранителност надвишава картофите, съдържанието й на каротин е по-голямо от това на морковите и е между най-богатите на каротин растения. Тиквата има и лечебно действие - печена или варена се използва при бъбречни или сърдечни заболявания, при заболявания на черния дроб. Може да се консумира от деца, бременни и възрастни хора, прекарали тежки заболявания. Високото съдържание на калий е полезно при повишено кръвно налягане, а съдържанието на микроелементи (желязо, манган) е от полза при малокръвие.


Моят e-Kулинар

Регистрирайте се за да съхранявате и изпращате рецепти и коментари, както и да използвате пълните възможности на сайта.

ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ

в рецептите в сайта
ПОДРОБНО ТЪРСЕНЕ

Подправки

Тази подправка е позна та у нас още като пиментови зърна или аптечна пимента. Родината й е Мексико, а на ацтеките дължим щастливото хрумване да слагат бахар в гозбите. Испанци те го пренасят в Европа през XVI век.