размер шрифт: Версия за печат

Праз лук

Историята на празът се простира далеч назад в хилядолетията, а като място на неговия произход се сочи Средиземноморието. Особено много го отглеждали в Египет – там е бил един от основните зеленчуци. Когато фараонът Хеопс искал да изрази признателност към някой от жреците, той го дарявал с хиляда круши, сто кани бира, един бивол и сто връзки праз. Той е бил сред задължителните дарове, които трябвало да се принасят на боговете на сенките и съня и на почти всички погребални фрески се среща неговото изображение. Гърците и римляните също добре са познавали празът. Римляните го пренасят в Англия и през VII век празът станал символ на галските племена, които тогава се заселили на британските острови. При битките с местните саксонски племена те закичвали шлемовете си с пера от праз.

По нашите земи най-вероятно е пренесен от турците и се разпространява много преди XV век. В някои средновековни български стенописни изображения на Тайната вечеря върху трапезата има зеленчук, който много прилича на праз.

Богат е на витамин С, В6, магнезий, мед и калций. Полезен е за храносмилането, подпомага сърдечната дейност, пречи на атеросклерозата и действа пречистващо. Но не се препоръчва при бъбречни болести. Празът се може да се консумира суров или сготвен. Той е с по-мек и по-сладък вкус от лука. Най-вкусна е бялата част.

Зелените листа, най-често се използват в супи и задушени ястия. Суров и ситно нарязан обикновено се използва в салати, а почти всички сме свикнали да го виждаме в компанията на свински мръвки. Може да замести лука в почти всички рецепти.

Добре се съчетава с босилек, мащерка, горчица и лимон.


Моят e-Kулинар

Регистрирайте се за да съхранявате и изпращате рецепти и коментари, както и да използвате пълните възможности на сайта.

ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ

в рецептите в сайта
ПОДРОБНО ТЪРСЕНЕ

Подправки

Познат е още като селим или лющян, а наименованието девесил, според народните вярвания, означавало девет сили". Толкова получавал онзи. който го ръсел обилно в яденето.