размер шрифт: Версия за печат

Магданоз

Petroselinum crispum [Mill.] Nyman ex A. W. Hill

английски: parsley
немски: Petersille
френски: persil
испански: perejil
руски: петрушка


Най-старите сведения за магданоза се срещат в египетските папируси. В Древна Гърция е бил смятан за свещен. Поетът Анакреон /6-5 в. Пр. Хр/ го възпява като символ на радостта и славата. Древните народи смятали, че който консумира магданоз, става силен като камък. Оттам идва и научното му родово име – петрозелинум /петрос на гр. – камък/.

Магданозът е двегодишно тревисто растение от сем. Целинови /Сенникоцветни/. Освен познатия ни магданоз с гладки листа, има и такъв с къдрави. Доказано е, че вторият съдържа по-голямо количество витамин С. Гладкия ма малко по-силен аромат, а къдравият се използва повече на украса. Като подправка освен листата се използват и корените на растението.


Магданозът има свеж аромат, типичен за зелените подправки. Корените съдържат до 0,10 % етерично масло с характерен мирис и приятен вкус.


Магданозът се употребява обикновено в прясно състояние като подправка за салати, супи, яхнии, бульони. Влиза в състава на различни видове песто, както и на подправните смеси fines herbes, bouquet garni. Използва се и като основен хранителен продукт, например в магданозените кюфтета или панириния магданоз. Листата се поставят в ястието на края на готвенето. Изсушени имат много по-слаб аромат. Не изхвърляйте дръжките - завържете ги на снопче и ги оставете да врат в супата или яхнията.
Корените на магданоза се използват за подправяне на супи.

Моят e-Kулинар

Регистрирайте се за да съхранявате и изпращате рецепти и коментари, както и да използвате пълните възможности на сайта.

ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ

в рецептите в сайта
ПОДРОБНО ТЪРСЕНЕ

Подправки

Наречено още мускатово орехче. То всъщност е сушената костилка от плода (подобен на кайсия) на едно вечнозелено дърво от семейството на миртата.