е-Кулинар

http://e-kulinari.com/index.php


размер шрифт: Версия за печат

Мушмула

От най-дълбока древност мушмулата се ползва за храна и лекарство. Според исторически данни, плодът е бил култивиран още 1000 години пр.н.е. в страните на Предна Азия и в Западен Китай.

Дивата мушмула е била позната още на древните траки, обитаващи земите на днешна България. Днес плодът се отглежда в най-големи количества в Калифорния (САЩ), Япония, Испания, Южна Франция, Италия и др.

Съдържанието на плода включва голямо количество скорбяла, целулоза, пектинови вещества и органични киселини (преобладават ябълчената, лимонената и винената, а в омекналите плодове, вследствие на започналата ферментация, има и оцетна). Захарите в плода са за сметка на фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата подходяща храна и за диабетици. Витаминният състав включва витамин С, каротин, витамин В1 и В2. Плодът съдържа и минерални соли – калий, калций, фосфор, магнезий, желязо и натрий. Хранителната стойност на мушмулите е равна на тази на ябълките и крушите.

Лечебното действие на плода е било познато още на лекарите от древността. Много видни лекари от Средновековието например са смятали мушмулата за добра храна, която пречиства кръвта и стимулира растежа при децата.

Сега е известно, че плодът действа стимулиращо на жлезите с вътрешна секреция и се препоръчва при отслабване на функциите им. Мушмулата оказва и общо успокоителен ефект върху нервната система.

Най-популярното приложение на плода е в качеството му на средство, укрепващо функцията на дебелото черво и подобряващо храносмилането. Недоузрелите плодове са ефикасно запичащо средство при възпалителни процеси на червата, протичащи с разстройство. Това действие се определя от по-голямото количество на дъбилни и пектинови вещества. Доброто лечебно действие на мушмулата в тези случаи се свързва с танина от плода. Той се явява дезинфекционно средство за червата. От киселините, влизащи в състава на мушмулата пък, се получават соли, които усилват процесите на осмоза в червата.

При остро стомашно-чревно разстройство е за предпочитане да се направи отвара от незрели плодове и от семена. Подобна отвара се препоръчва и при пикочно-каменна болест.
Зрелите плодове имат подчертано диуретично действие и са подходящо лечебно средство при възпаление на бъбреците и пикочните пътища. Наличието на голямо количество органични киселини в плода подпомага дейността на черния дроб и на жлъчката, влияе върху нормалните функции на кръвоносната и нервната система.