Главна  »  Статии
RSS

Каперси

Capparis spinosa L.

Това са недоразвитите цветни пъпки на многогодишно тревисто растение, наречено бодлив каперсник. Расте в Средиземноморието и Средна Азия.

Карамфил

Syzygium aromaticum [L.] Merr. et Perry

За подправка се използват недоразвитите цветни пъпки на карамфиловото дърво(вечнозелено дърво от семейството на миртата). По форма те наподобяват на малки гвоздейчета.

Кардамом

Elettaria cardamomum White et Mason

Родината му е Индия. Споменава се в древните санскритски текстове. Обича влажния и горещ климат на южна Индия, а в Тайланд, Лаос, Гватемала или Салвадор вирее на 1000-1500 м надморска височина в региони с гъста растителност, необитаеми от хора, с мусонни валежи.

Ким

Carum carvi L.

Наричат го още кимел, див анасон, диво резене. То е тревисто растение, често срещано у нас. За подправка се използват 4-5-милиметровите му плодове.

Кимион

Cuminum cyminum L.

Копър

Anethum graveolens L.

Още във Вавилон го отглеждали като лечебно растение. Познавали го и древните гърци и римляните, а в Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.).

Кориандър

Coriandrum sativum L.

Кресон

Nasturtium officinale L.

Нарича се още поточарка или мокреш, поради това, че расте край извори, планински потоци и реки из цялата страна докъм м 1500 м надморска височина.

Куркума

Curcuma longa L.

Нарича се още жълто коренче и идва от Югоизточна Азия. В този вид обаче рядко се среща по магазините. По-распространен е смлян на прах с ярък, златистооранжев цвят.

Лавандула

Lavandula angustifolia Mill.

Някои кулинари обаче използват с успех лавандулата и за ароматизиране на някои десерти. Тази традиция идва от френската област Прованс, където лавандулата е сред основните промишлени култури.


Моят e-Kулинар

Регистрирайте се за да съхранявате и изпращате рецепти и коментари, както и да използвате пълните възможности на сайта.

ВХОД РЕГИСТРАЦИЯ

в рецептите в сайта
ПОДРОБНО ТЪРСЕНЕ

Подправки

Тази подправка е позна та у нас още като пиментови зърна или аптечна пимента. Родината й е Мексико, а на ацтеките дължим щастливото хрумване да слагат бахар в гозбите. Испанци те го пренасят в Европа през XVI век.